Множество предмети, по един на клетка от секцията, са подредени в решетката на стелаж. Приемаме по подразбиране очевидно случайната колекция както по произход, така и по тематично разнообразие. Те са подредени в номерирана последователност, която предоставя визуален пример за йерархичния модел за стойностите на отделните предмети. Стойностите са отпечатани върху етикетите на всеки предмет. Всъщност числата са ценови етикети, валидни за всеки предмет в този конкретен момент. Йерархията предполага, че предметите с по-голяма стойност са поставени по-високо на рафтовете. Този принцип наистина е основата на йерархията. Но това неизбежно поражда опасения относно обосновката на последната, тъй като принципът е условен, следователно йерархията е относителна. И как би било иначе? Забелязването на същия предмет другаде, но с различна цена, автоматично би пренаредило, макар и леко, същата йерархия. Освен това, колко други идентични предмети с различни средни цени има между други двойки предмети в йерархията или, по подобен начин, техните пазарни стойности на следващия ден носи допълнително усещане за произвол и игра с числа при идентифициране на дадена стойност. Но именно тази стойност, изразена в числа, определя тяхното позициониране в размяната.

 

/откъс от текста към каталога по повод проекта SUB от Substories, галерия „Райко Алексиев“, София/